Полша в България

През ноември 1918 г. заглъхват битките по фронтовете на Първата световна война. През следващите месеци продължава работата по гарантирането на мира и въвеждането на следвоенен ред в Европа. С времето той е наречен „версайски” по името на мястото, където е подписан мирният договор между Антантата и Германия. Враг на този ред са Германия и болшевишка Русия, което е в основата на сключеното през 1922 г. в Рапало споразумение между споменатите две страни. До прекратяване на сътрудничеството се стига чак след идването на Хитлер на власт в Германия. Тогава изглежда, че Съветският съюз и Третият райх са се превърнали в смъртни врагове.

Затова светът с голяма изненада научава новината, която се появява на 24 август 1939 г., че досегашните идеологически врагове са подписали пакт за ненападение. Истинските намерения на двете тоталитарни държави всъщност се разкриват чак в тайния протокол към споразумението. „Във връзка с подписването на Пакта за Ненападение между Германия и Съюза на съветските социалистически републики, долуподписаните представители на двете Страни обсъдиха в строго конфиденциални беседи въпросите за разграничаване на техните сфери на влияние в Източна Европа.“ Това изречение de facto бележи началото на пълния срив на версайския ред в Централна Европа. В писмен вид са поделени влиянията, т.е. териториите на Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша и Румъния. По този начин Хитлер не само печели съюзник, но същевременно си подсигурява свобода на действие в планираната война с Полша. Той почти веднага се възползва от това и на 1 септември 1939 г. напада Полша. Поляците обаче оказват съпротива. Докато чакат помощ от съюзническите армии на Франция и Великобритания, използват източните части на страната като опорна точка на тяхната отбрана. На 17 септември 1939 г., без да обяви война, Червената армия напада в  гръб сражаващите се полски войски. От този момент съпротивата на Полша вече няма никакъв шанс за успех, въпреки че продължава до първите дни на октомври. Още на 22 септември, в разположения в централна Полша град Брест, се провежда съвместен военен парад на хитлеровия Вермахт и сталинската Червена армия. Съюзът между братята по оръжие се превръща в реалност.

Шест дни по-късно в Москва отново пристига Йоахим Рибентроп. Именно тогава Сталин и Рибентроп поставят подписите си върху картата на поделена Полша. Може да се предположи, че неслучайно подписът на Сталин е по-голям - в крайна сметка на СССР се пада по-голяма част от полските земи. Както през август и към този официален договор за сътрудничество има таен протокол: „Двете страни няма да допуснат на своите територии полска агитация, засягаща териториите на другата страна. Те ще потушават на  своите територии всякакви наченки на подобна агитация и ще се информират взаимно относно съответните мерки, предприемани с тази цел.“ В действителност тоталитарните режими приемат за врагове цялата полска интелигенция и бързо започват физическото ѝ ликвидиране. В рамките на няколко месеца са убити десетки хиляди хора: учители, адвокати, учени, офицери, държавни служители. Символ на това мъченичество са местностите Палмири и Катин.

С подялбата на Полша не спират действията на Германия и СССР, насочени към унищожаване на версайския ред в Европа. Още през есента на 1939 г. Сталин принуждава Литва да се съгласи с разполагането на съветски военни бази. Подобно предложение-ултиматум е отправено и към Латвия и Естония. Показателно е, че когато парламентът на последната трябва да даде съгласие за съветските гарнизони в рамките на своите граници, над Талин вече кръжат съветски самолети.

Няколко месеца по-късно, през юни 1940 г., Москва настоява Литва, Латвия и Естония да направят основни промени в състава на техните правителства. Съставянето им се наблюдава от служители, специално изпратени за целта от Москва. Комунистите превземат силовите министерства, а в ролята на съветници се появяват функционери на НКВД, т.е. на специалните служби на една формално все още чужда държава. В Естония се настанява 90-хилядна съветска войска - приблизително пет пъти повече, отколкото наброява цялата армия на тази страна. Формираната от СССР власт почти веднага, още през юли 1940 г., подава молба страната да бъде приета в състава на Съюза. На 3 август Литва, на 5 август Латвия, а на 6 август Естония са включени от Върховния съвет на СССР в „щастливото семейство на народите на Съветския съюз“. Цената са десетки хиляди човешки животи: убити, загинали по време на заточение в Сибир, измъчвани до смърт в затворите. 
    

През есента на 1939 г., СССР предявява към Финландия подобни искания като към балтийските страни. Тази държава също е създадена след разпадането на Руската империя - освобождава се след повече от стогодишно руско господство. Но за разлика от балтийците, финландците отказват на СССР. Разбира се, Молотов вижда в това не волята на народа, а заговор от страна на враждебно настроените към Москва страни: „Със сигурност може да се каже, че ако по отношение на Финландия нямаше външно влияние, ако по отношение на Финландия имаше по-малко подстрекателства от някои трети страни за враждебна политика спрямо Съветския съюз, то Съветският съюз и Финландия още през есента на тази година щяха да стигнат до мирно споразумение помежду си (...)“. Започва Зимната война, която разкрива слабостта на Червената армия. Въпреки това преимуществото ѝ е значително и през март 1940 г. финландците са принудени да сключат мирен договор. Скоро след това останалата в състава на Руската съветска република Карелска автономна съветска социалистическа република е обогатена с новопридобитите земи и е преименувана на Карело-финска съветска социалистическа република, която става поредната съставна част на СССР. Съветският съюз „освобождава“ (макар и за щастие в минимална степен) поредния народ...

През юни 1940 г. Румъния също е принудена да приеме съветските искания. Територията, към която СССР проявява интерес, е най-вече Бесарабия, чиято по-голяма част, подобно на Финландия, в продължение на един век (до 1918 г.) е част от Русия. За разлика от предишните си анексирания, този път Русия не се опитва да прикрие истинските си намерения. След 24-часов ултиматум Румъния се съгласява по-голямата част от Бесарабия да бъде слята с част от Молдавската автономна съветска социалистическа република, създавайки Молдавска съветска социалистическа република, но този път влизаща самостоятелно в състава на СССР. Останалата й част, заедно със Северна Буковина, е включена към съветска Украйна.

Защо обаче Западна Европа не реагира? Отговорът е прост. Там свой ред, подобен на съветския, въвежда Хитлер. През април на 1940 г. той напада Норвегия, през май - Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, а през юли започва Битката за Британия. Двамата съюзници, Хитлер и Сталин, осъществяват идеологическите проекти на болните си тоталитарни стремежи.

През юни 1941 г. досегашните съюзници застават от двете страни на фронтовата линия. Сталинският Съветски съюз се превръща в желан партньор за анти-германската коалиция. През следващите години Червената армия спира настъплението на Вермахта и през април 1945 г. стига до Берлин. Сталин, този път заедно с Чърчил и Рузвелт, се заемат с чертаенето на нови карти. Ако погледнем към очертанията на тогавашните граници, лесно ще забележим, че през 1945 г. границата на СССР с Финландия, Полша, Чехословакия, Румъния не се различава много от онази, начертана от Сталин и Рибентроп през август и септември 1939 г. Граница, нарисувана на карта, на която липсват Литва, Латвия, Естония и други държави, чиито народи мечтаят за свобода.Сталин довежда до край делото, започнато заедно с Хитлер. Дело, което коства живота на милиони хора. 

Автор: Д-р Анджей Завистовски

 

Със съкращения. Статията е публикувана през 2015 г. във в. „Сега“.