Полша в България

Септември е месецът, който заема специално място в паметта и историческото съзнание на поляците. Това е времето за размисъл върху драматичните преживявания на полския народ през 20 век, времето на две годишнини, чието честване ни напомня колко нестабилни са основите на нашия мирен ежедневен живот, колко е важно да проявяваме бдителност по отношение на нарастващите имперски амбиции на външните врагове и колко голяма е стойността на независимото държавно съществуване, способността да защитаваме най-важното в живота си – нашите семейства, постиженията на поколенията; живота и свободата.

Сутринта на 1 септември 1939 г. бомбите, хвърлени от германски самолети, унищожават болницата "Вси светии" във Велюн, а след това разрушават огромна част от Велюн – едно градче, което няма стратегическо значение, но с унищожаването му започва първата фаза на Втората световна война. Същевременно е предвещание за характера на тази война – безгранично, тотално варварство на нашествениците, липса на елементарно уважение от тяхна страна към ценността на човешкия живот и директно поставяне на една от главните стратегически цели на война – унищожаването на народи, представляващи пречка по пътя към изграждането на германската визия за нов, тоталитарен световен ред, тяхното заличаване, обричане на забрава и позор.

Малко повече от две седмици по-късно, на 17 септември 1939 г., Република Полша, която не престава да се отбранява срещу германското нападение, претърпява нов удар. Обвързани с решенията на престъпния пакт Рибентроп-Молотов, съветските съюзници на Третия райх пресичат границата на полската държава със своите войски, внасяйки друга версия на тоталитарния ред, заедно с произтичащите от това масови убийства, депортиране и лагери, жертви на които стават стотици хиляди поляци.

И двете дати ни карат всяка година да се замисляме за съдбата на жертвите на германската и съветската окупация. Над шест милиона убити граждани на Република Полша, унищожение на полския елит, съсипани животи и разбити семейства; високо мащабни разрушения, превърнати в развалини градове, начело със столицата Варшава, повече от 10 000 села, засегнати от различни форми на репресии; много повредено и откраднато имущество, включително безценни полски културни ценности, като загубите засягат над 500 000 обекта.

Разсъжденията ни в тези септемврийски дни обаче засягат също и ценностите на нематериалната култура, разкрила своята значимост с особена сила в мрачните години на войната. Ценности като смелост, патриотизъм, способност за невероятни саможертви в защита на най-важното – човешкото достойнство и живот.

Именно тази година повод за размисъл върху последния от повдигнатите въпроси, за нас – поляците, но вярвам, че и в много по-широк мащаб, ще бъде една уникална церемония с религиозен характер, която по своето значение излиза извън границите на вероизповеданията, която със значимостта на повдигнатите проблеми засяга всички онези, които жертвайки собствения си живот за да защитят други хора, проявяват най-голяма саможертва и смелост. На 10 септември 2023 г. в с. Маркова Католическата църква ще обяви за блажени членовете на полското семейство Улма, които в период на изпитания, дават такъв пример на изключителна саможертва, които въпреки заплахата от смъртно наказание  не отказват подслон на две еврейски семейства, заплащайки за стореното най-високата цена на германските окупатори. Заедно с родителите си – Юзеф  и Виктория Улма, седем  от техните деца също са убити през 1944 г.: осемгодишната Станислава, шестгодишната Барбара, петгодишният Владислав, четиригодишният Франчишек, тригодишният Антони, Мария на година и половина и нероденото дете на Виктория, бременна в деветия месец.

През 2023 г. септемврийското време, предопределено за размисъл в Полша, ще придобие допълнително измерение. За първи път тази година ще бъде отбелязан Националният ден на полските деца на войната – нов държавен празник, чиято дата 10 септември беше определена от Сейма на Република Полша. През 1943 г. на този ден в гр. Мошина, Велкополска, са арестувани няколко десетки полски деца, което представлява мрачна кулминация на масова репресивна акция, по време на която са арестувани много полски семейства, заподозрени в сътрудничество с нелегалното движение за независимост. Лаконичен, но изключително красноречив запис за тази трагедия е телефонограмата, изпратена в онзи септемврийски ден от германския жандармерийски пост в гр. Мошина до висшето командване в гр. Шрем: „Акцията в гр. Мошина продължава. Тази нощ са арестувани 156 души. Днес ще бъдат арестувани още 60 деца. Тези три кратки изречения бележат трагедията на цели семейства, чиито членове след това са екзекутирани или хвърлени в затвора, а за повечето от децата на гр. Мошина те означават настаняване в Polen-Jugendverwahrlager Litzmannstadt – концентрационен лагер за полски деца в Лодз на ул. Пшемислова, единственото място за изпълнение на наказания от този тип, създадено от германците в окупирана Европа.

Лагерът в Лодз е предназначен за полски деца и младежи на възраст от 6 до 16 години, но на практика там са затворени дори и по-малки деца – само на няколко месеца. В лагера са изпращани непълнолетни затворници, напр. за търговия, пътуване в трамвай без билет, просия, дребни кражби. Там са настанявани и деца от семейства, отказали да подпишат Volkslist; деца на хора, изпратени в лагери или затвори, младежи, заподозрени за участие в съпротивителното движение. И до днес не знаем точния брой на децата, преминали през лагера, нито броя на жертвите му. След Втората световна война останките от лагера постепенно изчезват от публичното пространство, а междувременно избледнява и споменът за това престъпление, за което днес дори е трудно да се говори.

Трагедията на децата от лагера на ул. Пшемислова е само един акт от огромната драма на най-младите граждани на окупирана Полша, които заедно със своите близки се оказват под игото на двама окупатори. Поредният акт е германската акция за изселване и умиротворяване в района на Замошч, където приблизително 110 000 души са лишени от домовете си. Поляци, почти 1/3 от населението на региона. А почти 1/3 от общия брой на разселените са били деца – около 30 000, от които 10 000 са загубили живота си в резултат на депортиране, извършено при нечовешки условия, затваряне в преселнически и концентрационни лагери, планирано унищожаване в газови камери или чрез инжектиране на фенол. Други почти 4.5 хиляди от тях са отвлечени в Райха с цел германизация.

От шестте милиона полски граждани, убити по време на Втората световна война, около 40 процента са именно деца и на тяхната трагедия и трагедията на техните връстници, подложени на масово депортиране, изтощителен робски труд или лишаване от свобода, е посветен новият национален празник, с обявяването на който полските власти отговарят на инициативите на последното поколение, спомнящо си тогавашното военно време. Такъв отговор дават и полските институции за памет, създадени и подкрепяни от държавата – Музеят Улма в село Маркова в Подкарпатието, където Градината на паметта  припомня как поляците са спасявали евреи, рискувайки живота си и живота на своите близки, и Музеят на полските Деца – жертви на тоталитарните управления в Лодз, който не само припомня трагедията на затворниците от единствения в Европа концентрационен лагер за деца, но също така е възпоминание за страданията на всички полски деца жертви на Втората световна война.

Да помним тези драматични преживявания от миналото е наш дълг – дълг към жертвите, но и към бъдещите поколения, на които сме длъжни да предадем тази памет. Стараем се да изпълняваме този почетен дълг, заветът на нашите предци, всеки ден с пълна отдаденост.

Пьотр Глински

Текстът е публикуван съвместно с полския ежемесечник „Всичко най-важно” като част от исторически проект с Института за национална памет и Полската национална фондация.